Зузана Пиптова-Врабчев е родена в Братислава, Словакия, където завършва средното си образование в българска гимназия. В България идва по програма „Еразъм” и прави част от магистърските си изследвания по Югоизточноевропейски въпроси в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Вече от шест години живее тук. В момента Зузана е офис мениджър на една от трите словашки компании, които са стъпили на нашия пазар. Всяка от тях е в различен отрасъл – от полиграфия и производство на опаковки, през проектово инженерство, до сферата на информационните и телекомуникационни технологии (ИКТ/ICT). Доколко обаче словашките инвеститори са запознати с нашия пазар? Ето какво мисли Зузана по въпроса:
Именно това е може би една от проблемните точки. В днешно време не може да говорим за недостиг на информация. Ако един словашки предприемач иска да регистрира компанията си в България, в интернет пространството може да намери сведения на словашки за необходимите стъпки, такси, както и сравнение на разходите между двете държави, където България ясно печели. Вярвам, че въпросът с информацията е монета с две страни. Както предприемаческият интерес трябва да може да надскочи утвърдени международни стереотипи, така и България трябва да може да формулира целева група и дългосрочна стратегия за привличането й чрез правилен PR.
Защо словашките компании избират България за своя аутсорсинг дестинация?
За щастие българският пазар, поне в определени сфери на бизнеса, се следи от международна аудитория. Затова през последните години страната попада на челни места в класации за най-интересна страна, предимно в сферата на аутсорсинга. За пример, според последния доклад на „Гартнер” от февруари тази година, България е една от държавите, които са политически и икономически стабилни, предлагат набор от компетенции и са много добре ситуирани за мултифункционални центрове за доставка на услуги. Освен това според консултантската компания A.T. Kearney за 2014 г. България се нарежда сред десетте най-атрактивни дестинации за аутсорсинг и най-добрата в Европа. В края на миналата година Великобританската аутсорсинг асоциация обяви България за най-добрата аутсорсинг дестинация за 2015-а. Все още има разпределение в тази сфера. С разширяването на ЕС, след като централноевропейските държави се присъединяват през 2004 г., започва разширяване или изтегляне на големи международни аутсорсинг компании от Западна Европа към Словакия и Чешката република. С присъединяването на Румъния и България през 2007 г. процесът на търсене на по-интересна бизнес среда продължава в посока към тези две държави. България разполага с много добре професионално подготвени мултилингвни кадри. Според Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM) сферата на ИТ е една от най-бързо растящите отрасли в България, а по данни на Българската аутсорсинг организация аутсорсингът днес допринася с почти четири на сто към брутния вътрешен продукт на България.
От кои словашки проекти биха могли българските компании и институции да почерпят опит?
Примерите са много и смятам, че е крайно време, вместо със задокеански и отдалечени в културно-исторически аспект страни, България да започне да обменя опит с държави, с които допреди няколко десетилетия е споделяла геополитическо развитие. В този смисъл отделните стъпки към успехите са по-лесно проследими и усвояеми. В края на краищата нивото на развитие на една държава се определя от нивото на развитие на съседите й. В България от известно време гореща тема е електронното управление. В това отношение в Словакия наистина можем да намерим интересни иновативни решения. Бих изтъкнала две най-актуални за България: проект „Мобилна полиция” за Министерство на вътрешните работи на Словакия и „Гласова биометрия”, която работи за частния сектор в сферата на банковите услуги.
https://www.youtube.com/watch?v=2uGqlLOYXPI
Мобилната полиция от три години възвръща вярата на обществото в пазителите на реда и дава възможност на полицаите да изпълняват всекидневните си задължения по-професионално, тъй като административната работа на служителите на терен се свежда до минимум. Непрекъснатото видеонаблюдение с онлайн звуков и видео контрол, както и архивирането на целия работен ден на мобилните полицейски единици намаляват възможността за корупция. Системата позволява пряка връзка с националната и шенгенската бази данни, както и с тази на Интерпол. Скенер на регистрационните номера работи в движение дори и през нощта. Още през първите месеци на проекта в Словакия са били заловени седем крадени коли.
Гласовата биометрия представлява част от група биометрични данни, но за разлика от пръстовите отпечатъци съдържа много повече биометрични елементи. Това я прави много по-сигурно средство за точна идентификация. Подобно на пръстовите отпечатъци или очите, всеки човешки глас е уникален и неповторим в сложността си. Голямата новина е, че компютри вече могат да „чуват”, съхраняват и разпознават речта ни. Това е голям пробив, който има огромно приложение в различни области – от държавните институции до частния сектор. Една от най-иновативните банки в Словакия – „Татра банка”, от три години използва гласово разпознаване. Във Великобритания – една от най-големите банки – HSBC, наскоро е обявила, че ще започне да въвежда тази услуга за своите клиенти. Като резултат от масова кампания в „Татра банка” един от трима клиенти има своя „гласов отпечатък”, благодарение на който банковите услуги по телефона са нараснали. Докато преди клиентът е трябвало да чака повече от две минути, за да бъде проверена самоличността му чрез досадни въпроси и ПИН-ове, сега само с помощта на гласа това се случва за около 20 секунди. И най-важното, в днешния свят на опасност от злоупотреба с лични данни, което води до множество пароли и контролни въпроси, отговорите на които не помним, гласът се явява лесен, бърз и най-вече сигурен начин за опазване на сигурността ни. Гласът не може да ни бъде откраднат.
В сферата на информационните технологии най-търсените специалисти от словашките фирми в момента са администратори и поддръжка първо ниво, специалисти с икономическо образование, мениджъри на проекти, архитекти и инженери в сферата на ИТ. В края на 2015 г. по случай откриването на „София Тех Парак” в столицата, страната посети словашкият президент Андрей Киска. Заедно с него пристигна и около 40-членна делегация на словашки предприемачи и представители на научни среди и образователни институции в Словакия. Това беше първата важна крачка, която създава условия за нови словашки инвестиции, които ще решат да заложат на потенциала на България..
